Трендът за повишаване на цените на жилищата ще продължи и причината за това са банките. Когато през 2006-2008 г. лихвите им бяха високи, класическите сделки бяха спекулативни – купуваш на зелено с желание да излезеш на акт 16, използвайки добавената стойност, която създава построяването. В момента не всички банки гарантират дори лихва от 0%. Освен това има и такса наличности, която засяга точно онези част от населението, която е на имотния пазар – максимум 20% при бум.

Чисто психологически да избегнеш загуба от 0.7% е равносилно на това да спечелиш 7%. За откритието, че загубата се възприема десет пъти по-емоционално от печалбата, има и Нобелова награда. С цел именно да избегнат загубата много хора „паркират“ парите си в имоти, като не е задължително те да са ново строителство. Разглеждат ги като дългосрочен влог.

Нямат и много алтернативи. Няколкото IPO-та, които се случиха на нашия фондов пазар, привлякоха няколко милиона евро. Толкова са инвестициите само в един дивелопмънт. Така че нашият фондов пазар все още няма възможност за усвояване на достатъчно средства, а в България все още не сме толкова добре запознати с другите борсови индекси. Поне хората над средна възраст не са, а все пак в тях е паричната маса. Те малко или много свикнаха с това как се случват имотните сделки и покупката на апартамент в нормален район им изглежда добра алтернатива на това да губят пари в банката, независимо дали го дават под наем.

Купувайки на високите цени, човек не може да разчита да спечели, като продаде, освен ако не ремонтира жилището. Ако ремонтът условно е 500 евро на кв.м, в хубавите градски части може да купиш жилище за 2000 евро на квадрат, да го ремонтираш и да го продадеш за 3000 евро, което е добра печалба. Хубаво е и защото означава, че вече има икономически смисъл фондът да се поддържа, обновява и осъвременява.

Новото строителство расте и затова има ясни статистики. Не сме виждали информация за общото предлагане, а то спада независимо от ръста на новото строителство. Хората си държат апартаментите, които имат, защото не виждат какво да правят с парите от продажбата им. В същото време търсенето не намалява.

Друга причина за това е повишаването на доходите. Ръстът на заплатите е по-висок от ръста на цените. Според НСИ още през второто тримесечие средната заплата в София е била над 2000 лева. Заплатите не на всички се качват, но на участниците на пазара очевидно са се качили.

Така че цените на жилищата ще отиват нагоре, колкото и да изглежда странно. Не казвам, че е хубаво, напротив – подсказва проблеми в икономиката и липса на алтернативи за инвестиране.

Реално имотите са достъпни само за тези, които имат пари за инвестиция. Но с кредит те стават достъпни за все повече хора и в този смисъл достъпността на жилищата у нас нараства. От години следя каква част от средната заплата отива за ипотечна вноска. В най-тежката криза процентът е бил 100 – ипотечната вноска е била колкото една средна заплата, сега е 70% от нея. Данните са при апартамент 100 кв.м и 20-годишен кредит с 20% самоучастие. Цените от 2014 г. насам са се вдигнали, но лихвите са намалели. Оттам и тежестта на домакинството да си плащат вноската е спаднала. Лихвите няма да падат вечно, но средната заплата ще продължи да се вдига.

Увеличаване на предлагането може да дойде от евентуално повишаване на лихвите. То би мотивирало повече хора да започнат да си оставят парите си в банките. Включително и част от инвестиралите в имоти може да решат да инкасират печалбата и да я държат в банка.